За книгата: 1985 / Героят на историята е дребен чиновник, който страда от факта, че е унижен от обществото и се бунтува срещу условията на обществен живот, които го обезличават. Достоевски обяснява същността на този бунт така: „Гордея се, че за първи път извадих истински човек от руското мнозинство и за първи път разкрих неговата грозна и трагична страна. Трагедията се състои в съзнанието за грозота <...> Аз сам извадих трагедията на подземието, състояща се в страданието, в самонаказанието, в съзнанието за най-доброто и в невъзможността да го постигнем и, най-важното, в яркото убеждение на тези нещастници, че всички са такива и затова не си струва да се поправяте! Всички преки агенти са активни, защото са глупави и ограничени. Те погрешно бъркат вторичните причини с първичните, така че по-бързо от другите се убеждават, че са намерили основата на своята кауза, и се успокояват. В крайна сметка, за да започнете да действате, е необходимо да не остават никакви съмнения. Е, как мога например да се успокоя? Упражнявам се да мисля и следователно за мен всяка първопричина веднага увлича друга, още по-основна, и така до безкрайност. Именно това е същността на всяко съзнание и мислене.».